Интервю на Христина Христова
Пламене, откъде идват образите в твоите платна? В кои светове бродиш, за да се срещаш с тях и да черпиш своето вдъхновение?
– Първата сериозна школа бяха книгите. Като почнеш от древнокитайските мислители, Достоевски, Чехов, Стайнбек. Първо трябва да прочетеш нещата, да ги осмислиш, след което разбираш, че можеш да ги претвориш в живота и в изкуството.
А кои са тези неща?
– Това е образното мислене на твореца. Например, четеш легендата за стареца Зосима в „Братя Карамазови” . Целият народ се тълпи при него, той е едва ли не светец, помага на всички. В един момент умира и монасите започват да се радват. И защо се радват – защото тялото му замирисва на третия ден. И те се радват – значи той не е бил светец! Ето го образът на човешката злост, нарисуван от тънкия психолог Достоевски. Или да вземем Емилиян Станев. Чета „Антихрист” и какво ми хрумва – рисувам символично Дявола и Бога, които са се прегърнали зад едно празно огледало. Давам образ на символиката, както се прави и в литературата. Оттам се започва при мен. Когато влезеш в този духовен път, искаш или не, ти се свързваш с мислите на много хора. Когато си човек с отворена душа, с отворена енергия, се включват духовните светове, които ти дават информация, те ти движат ръката.
Тоест, ти се докосваш до сакралното, за да го пресътвориш в платната си?
– Не мога да говоря лесно за такива свещени неща като сакралното. Просто светът е вид музика и всеки може да се включи в нейния поток. Както навремето някои открития са правени едновременно в няколко части на света.
А нещо в реалния свят около нас зарежда ли те? За тебе къде е истинският заряд – в света около теб – тук и сега, вътре в самия теб или другаде?
– Зареждат ме хора с добри усмивки, с добри сърца, интелигентни хора, които винаги се усмихват и с които има какво да си кажеш. Даже не е нужно да говориш, те те усещат и разбират това, което правиш. Независимо дали е икона или шеговита рисунка. Все пак дори и светците имат чувство за хумор.
Много от твоите картини са икони на светци. Друга голяма част от скиците и графиките ти са откровено и дори крайно еротични, с твърде екстремна и освободена визия. На пръв поглед това е антагонистично. Къде е обаче допирателната между тези два свята в твоето изкуство?
– На първо място е свободата. Аз никога не съм предполагал, че ще рисувам икони. Дори не мога и да ги нарека икони. Може би най-точното определение даде една моя приятелка. Каза, че това са старозаветни образи. Някои хора казват – това, което рисуваш, не е по канона. Но защо трябва да ме интересува канонът? На такива хора им отговарям – прочети история на изкуството, виж Боянския майстор какво е правил, виж италианските майстори какво са правили, виж по църквите какви неща са рисували. Тук, в 21 век, ние решаваме, че трябва да се рисува само по канон. Добре, но ти влизаш в някаква църква, спонсорирана от мутри, за да си „измият“ душите. Дали някакви пари на художника (я му дали, я не), той нарисувал нещо, а вътре църквата е празна. И служителката те гледа и иска веднага да ти вземе 50 стотинки за свещ или 10 лева, за да снимаш вътре. Какво става тук? Поповете станаха и те големи бизнесмени.
– Когато си отворен, ти можеш да правиш всичко. Това не значи, че не можеш да правиш еротични рисунки, или икони, или пък митологични картини, които аз рисувах преди да започна с така наречените икони. Аз вярвам в нещата, които са ми се случили. Случиха ми се неща при Преподобна Стойна, директно ми се показаха чудеса. Аз оттам започнах и не мога да спра. След това ми се случиха на Кръстова гора. Няма значение, че се написа книга за тази случка, в която бяхме с приятели, няма да коментирам хората. Но когато духовният продукт се превърне в нещо комерсиално, светлите духчета леко изчезват. Църквата не е кърчма и не е магазин да продаваш кръстчета.
Чувала съм, че твои икони имат лечебни свойства.
– Духът си влиза в образа, който съм рисувал. Много хора са ми благодарили, но им казвам – не благодарете на мен, аз съм само посредник. Благодарете на светеца, който е нарисуван там като жив. Мога да дам пример с Ел Греко – за мен той е художник, който е рисувал светците от времето на Христос в абсолютно реални образи. На него сякаш му се е давало кой как е изглеждал. За какъв канон говорим, след като той ги е рисувал като реални образи.
Пак ще те попитам. Имат ли лечебна сила иконите ти?
– Вярно е, но аз не би трябвало да говоря за това. Това е нещо свято, то е индивидуално и трябва да се усети. Аз не работя за масовка, става въпрос за много личен контакт с човека насреща. Той контактува с изображението и когато го усети, си го взима. И то му помага по някакъв начин, за което аз съм благодарен и съм много щастлив, че тази енергия е влязла натам.
Ти самият религиозен ли си? Религиозен тип съзнание ли си?
– Аз съм много отворено съзнание. За мен всичко наоколо е широко отворено, всеки може да влезе. Например в Лондон – ходя по музеите, сблъсквам се със световното изкуство, вадя си своето заключение, хвърлям си някакви идеи, и в един момент започвам да рисувам Буда на дъска. Аз нямам образ, който да се повтаря с другия. Ако влезете в страницата ми, ще видите Христос, нарисуван по 100 начина, Богородица или Преподобна Стойна – също. Не трябва да се робува на канона и на закона. Робува се на духовното. Ти трябва да дадеш свобода на този, който е срещу теб, без значение кой е.
– Има една страхотна мъдрост – никога не подценявай човека, който е срещу теб. Защото той може да е светец в човешка форма. Само да ти каже „здрасти”, да те потупа по рамото – една такава среща може да промени целия ти живот. Навремето рисувах адски сериозно, реалистично. На моя изложба пристига един възрастен човек, с облекло като отпреди два века, носи в една торбичка 3 килограма домати. Идва при мен и казва – дошъл съм да ти отговоря на три въпроса. Точно като в приказките. И аз му казах някои неща. И той ми отговори – виж, не се притеснявай, остави ги тези хора, това, което стои зад тебе, не е лошо, то е добро. Но просто си отпусни ръката – така той ми подаде паролата. Тогава аз рисувах реалистично, стегнато. Веднага след разговора ни този човек изчезна, беше много странен. Той ми даде тези две думи – отпусни си ръката. Продаде се една картина на тази изложба, взех някакви пари, купих си хубави платна, бои и… си отпуснах ръката. Тази свобода на четката, която придобих, аз я вкарах в образите. Не случайно рисувам много бързо. Но този опит е натрупан с с много работа, време и с много срещи с хора.
– Рисувах иконата на Свети Георги в с. Златолист, близо до Мелник, където е живяла Преподобна Стойна – неканоничната светица. Просто дойдоха едни хора и ме помолиха. Отидох, случиха се определени неща и така започнах да рисувам икони. След това при мен дойдоха и хора от Кръстова гора. И оттогава не мога да спра да рисувам икони, често такива на Преподобна Стойна. Явно съм религиозен. Но не спазвам канони, не спазвам 666 заповеди.
– И сега, тъй като народът е много отчаян, се обръща към вярата. А би трябвало да го прави естествено и всеки ден. Защо трябва вилата да опре във врата ти и да си ниско долу, за да се обърнеш към вярата? Същото е с и бандита, който е направил много грехове и в един момент се обръща. Има една интересна съпоставка между бандита и светеца – и двамата действат рязко и бързо.
– А в Златолист се случват чудеса, да. На много хора им се случиха, и в моя живот – също. Но това е нещо лично, който го усети, той си го намира.
Пъстър или самотен е животът на художника? Кого допускаш в своята Светая светих?
– Много хора могат да влязат и те влизат, когато имат нужда. Аз съм отворен към всички. Но когато човек се докосва до невидимите светове, това коства адски много енергия. Концентрацията е абсолютна, върхът на четката трябва да бъде като игла. Това изчерпва много. Между другото, никой да не си мисли, че е лесно. Човек трябва да си вложи душата, трябва да се изчерпи докрай, всичко трябва да влезе вътре в изображението. Цялата сила и енергия, която ти се дава.
А имаш ли някакъв начин за защита от недобронамерени хора?
– Много хора се радват на срещите ни и показват, че нещо в техния живот се е променило. После от другаде следват завист и злоба. Ние, българите, може да сме много велики, но българинът се прави на това, което не е. Гледам го, ходи по скъпи кръчми, ходи по екскурзии в чужбина, но няма 100 лева да отдели за една нарисувана дъска или платно. А аз все пак се храня от изкуство. Ще ти кажа нещо интересно – преди да замина за Англия, аз сякаш не познавах българите. Имах определена група приятели около мен, с които съм движил тук и сме се радвали заедно на живота. И когато заминах за Лондон, видях едни други хора, които са в различно положение. И осъзнах там, че завистта в нас е много голяма. Постигнах нещо там, но вместо да се радват, те изкарват цялата си отрицателна енергия. После едва ли не трябва да се чистиш.
Кое друго те разочарова у нас? Цени ли България своите творци?
– Открай време у нас има т.нар. придворни, които се съобразяват с всяка власт, няма да ти казвам как ги наричам. Тях ги гледаме всеки ден по телевизията и вече много ни омръзнаха. Съветници на престъпници, но имената им ги знае цяла България. Не се наиграха. Но не всички са лакеи, има и достатъчно читави хора, които си вършат работата тихо и скромно.
– Това са истинските хора за мен. Другите ги игнорирам, те не заслужават и да ги споменавам. От тях не очаквам и не искам да ме ценят. Аз се радвам на българина за това, че оцелява, независимо от ситуацията, в която е поставен от външни сили, които искат да ни заличат от картата на света. Но това няма да стане.
Преди малко исках да те питам за Жената. Тя присъства неотменно в твоите картини и като светица, и като еротична скица. Какво разбра за нея?
– Аз имам много прост отговор – с жена и с природа човек не трябва да се бори. Човек просто трябва да ги остави да си направят това, което са решили. Мъжът обаче трябва да държи и на себе си, за да може да диша. Иначе ние имаме от стари времена безкрайно уважение към Богинята-майка, а оттам и към жената.
Реализираш ли проекти извън България?
– Реализирал съм доста проекти извън България, от които се изморих. Имам много приятели, българи и чужденци, които живеят на Запад, но вече се изморих. Аз работя лично – имаш ли нужда от това – да. Но изложби, рамки, пътувания, застраховки, хотели… И какво от това? Дойде ми в повече. Потупвания по рамото, „Браво, страхотен си, гениален си!“. Да, и какво от това? Защо трябва да правя тази „гимнастика“? Аз съм я направил вече. Който иска нещо малко, лично – да заповяда.
– За мен злото работи за масовия вкус, то е един вид общо съзнание. Докато доброто работи индивидуално. Работи за един човек, помага с каквото може – с мисъл, с енергия, с добра дума.
Ще има ли скоро твоя изложба в България?
– Правих няколко. Какъв беше резултатът? Дойдоха най-близките ми приятели. Същото е и потупването по рамото във Фейсбук. Там имам 2070 приятели. Пускам една книжка с изображения на Преподобна Стойна. Колко човека, мислиш, ми реагират от тия – 70. Непрекъснато публикувам снимки с изображения на Преподобна Стойна, на чудесата които тя върши с помощта на Св.Георги. Всичко това се знае и храмът там е пълен, а през 1999-та година никой не знаеше за него, освен бабите, които са там.
Кой е въпросът, на който нямаш отговор?
– Ще отговоря малко шеговито. Когато си прочел доста книги, минал си през всички световни музеи, трудил си се дълги години, за да се усъвършенстваш – и в един момент разбираш, че няма въпрос, на който да нямаш отговор.