Ричард Лъвското сърце на Капитански в Тауъра в Лондон

Интервю за вестник 168 часа (25.03.2017г.)

Художникът Пламен Капитански е очакван като гост в двореца Тауър в Лондон (Tower of London), където ще се запознае лично с новия управител на крепостта и отговорник за всички замъци на кралица Елизабет II – Клайв Тауел.

Това ще се случи през месец май, а поводът е свързан с преместването на нарисувания от нашия творец портрет на Ричард Лъвското сърце на по-достъпно място в една от залите на двореца. Въпросната картина е изложена за първи път там още преди години, но понастоящем ще може да бъде видяна от много повече хора и гости на крепостта всеки ден.

Художествената творба дори е определена за едно от съкровищата на Тауъра, а самият Капитански разказа пред “168 часа” как е стигнал до това признание.

– Един ден реших да замина за Лондон и да се пусна сред големите в изкуството Постепенно се срещнах с различни личности, които ме въведоха в арт средите. Известният английски композитор Хърмиян Форт пък ме представи в двореца. На един прием се запознах и с тогавашния началник на Тауъра в Лондон – Томас Шарп, който бе впечатлен от работата ми.

Именно докато слушах музиката на Форт, нарисувах портрета на Ричард Лъвското сърце.

– След което обаче минаха две години и нищо не се случи. Реших да атакувам най-престижната галерия за съвременно изкуство на улица “Корк стрийт”, където излагат само старите майстори.

Общо взето, да пробиеш там е като да превземеш Еверест.

– И взеха, че ме приеха, докато по-малките галерии само ме мотаеха. Точно тогава мой приятел сънува как тогавашният папа Йоан Павел II идва със свитата си и изкупува цялата ми изложба. Казах му: “Искаш ли да ти сбъднем съня лесно? Ей сега ще изпратя една икона на Богородица на папата. И след няколко дни на адреса на моя приятел, където се водех и аз, му се доставя благодарствено писмо с четирима полицаи, придружаващи лимузина.

Похвалих се тогава на Хърмиян и той веднага ме извика на вечеря в Тауъра с Том.

– Показах му писмото от папата, в което пишеше, че иконата е предизвикала много сантиментални чувства у него. От дума на дума Том също каза, че веднага ще ми напише благодарствено обръщение, в което изтъкна, че нарисувания от мен портрет е сред съкровищата на Тауъра. Общо взето, постигнах тогава немислимото – обединих с творчеството си и Ватикана, и лондонските кръгове, които воюват още от времето на Хенри VIII, който създава Англиканската църква.

– По онова време се запознах и с дукесата на Манчестър, която бе възхитена от мен и искаше да ме представи в още по-високи кръгове, но за съжаление почина. Иначе кой знае къде щях да съм сега”, обяснява художникът.

Капитански има запас от купища интересни истории, като една от най-любопитните е свързана с неговия първи купувач – синът на актьора Антъни Куин Лоренцо.

– Бях четвърти курс в Художествената академия, която завърших през 1991 г. По това време там снимаха една испанска продукция за Салвадор Дали, тъй като сградата много приличала на парижката академия, където той е следвал. В главната роля на Дали беше Лоренцо Куин, а британската актриса Сара Дъглас играеше Гала.

– Мой приятел се снимаше във филма като статист и един ден се заговорил с гримьора, който му казал, че иска да си купи картини на черен фон, но обиколил двете галерии, които бяха тогава в София, и нищо не си харесал. Точно тогава аз рисувах върху едни черни хартии, защото платната бяха много скъпи. Моят приятел веднага се сетил и му казал за мен, а гримьорът пък споделил на Куин, че на другия ден ще ходи в дома на един художник и той пожелал да отиде с него.

И така се изсипват у нас Лоренцо Куин с жена си Джована, която стана “Мисис Вселена” през 1993 г., гримьорът, Сара Дъглас, тяхна преводачка от испански и моят приятел с неговото гадже, което да превежда от английски.

– Страшно се зарадвах, че за първи път в живота си ще спечеля пари от изкуство. По времето на комунизма никой нямаше право да продава просто така. Имаше няколко човека, които властваха в тази сфера, и още трийсетина около тях и това е. Тогава не знаех, че Лоренцо Куин е завършил скулптура в Ню Йорк и ми е колега.

– Като влезе при мен, все едно че гледах баща му на младини. Започнахме да си говорим сякаш се познаваме от векове. Тогава рисувах голи тела, реалистични портрети и свободни изображения. Бях си създал собствен стил, макар и все още реалистичен. Куин разглежда и възкликва: “Страхотно. Ти си гений! Колко струват?” Започвам да се чудя какво да кажа, защото дотогава нямах един изработен лев, моите родители, да са живи и здрави, влагаха в мен и ето най-сетне да спечеля и сам.

Изстрелвам – 500 лева и си мисля, че са много пари. Куин ми отговаря: “Супер, ще купя пет!”

– Обезумявам от щастие, но го питам дали няма да има проблем при изнасянето, защото бяха големи платна – 1, 30 м на 1м. Той ми обяснява: “Спокойно, свали ги от рамките и ще минат под декора за филма.” Разбрахме се на другия ден преводачката и жена му да дойдат да ми дадат парите и да вземат платната.

– Пристигат те и Джована ми признава: “Мъжът ми е влюбен в теб. Бяхме на вечеря и се похвали, че си е купил страхотни картини.” Режисьорът на продукцията много се впечатлил и казал, че и той иска да си купи пет, а Куин даже решил да вземе още пет за колекцията на баща си.

Аз обаче нямах никакъв бизнес нюх.

– Сметнах наум, че за толкова платна ще изкарам пари за един апартамент. Те обаче можеха да дойдат чак след пет дни, а аз трябваше да замина на практика в Москва и Ленинград. Реших, че ми е по-важно да отида и така пропадна допълнителната сделка. Иначе тогава мълвата за продажбата се разнесе в академията и всички започнаха да ми завиждат”, спомня си творецът.

Капитански непрестанно е напътстван от знаци и свръхестествени сили, заради което неслучайно е човекът, изрисувал стенописа на свети Георги в храма на Преподобна Стойна в Златолист.

Всички паранормални явления, които са ми се случвали преди работата по стенописа, са били само подготовка за срещата ми с Преподобна Стойна.

– Минах през цялата суета около творчеството, имах собствена галерия, която фалира. От работата с терпентина, който е много отровен, закъсах и със здравето. Тялото ми блокира. Казах си, че ще се сбогувам с рисуването, но в живота ми се появиха определени хора, които ме поведоха по друг път. Започнах да опознавам България.

– Трябвало е да работя по стенописа на свети Георги и след като го завърших, нещо ме отведе в стаята, където е живяла Преподобна Стойна. Легнах на леглото със затворени очи. И тогава ми се яви нейният образ. Тя ми се усмихваше. Разбрах, че светицата прави чудо с мен. След този момент животът ми просто пое в друга посока, споделя Пламен.

Още преди този повратен момент творецът има и друга паметна среща.

По време на негова изложба в галерията влиза мистериозен 2-метров мъж, облечен с шаячна дреха с плик с домати в ръка, с лице на римски император, който сякаш е дошъл от миналото.

– Той ми каза: “Седни, дошъл съм да ти отговоря на три въпроса.” Започнахме да си говорим и най-важното, което той тогава ми каза, бе: “Освободи си ръката. Тази сила, която е зад теб, не е лоша.” Разбрах, че ми дава паролата. Закупих си здраво платна и оттам насетне си отпуснах ръката”.